Confession

Събуждам се, а не знам защо. Раздавам се, а не знам на кой. Харесваш ми, но не знам до кога. Истински ли си..покажи ми тялото си. Обичаш ли ме днес? А ще можеш ли и утре..просто ей така, нищо лично. Казваш че си истински...защо не даваш да те разрежа тогава? Искам да съм сигурна. Покажи ми душата си..имаш ли? Тя не може да е изкуствена нали...не може и да я няма!? Може да е на нисшо равнище обаче. Не ме интересува..тук си за да ме изпразниш..физически и душевно, за да мога да се събудя празна..жадна за още . Не съм цинична, просто съм откровена. Искаш да се лъжем ли? В това ли се крие тръпката, в самата игра..не обичам да лъжа, не обичам да бъда лъгана...да ми казват че всичко е наред, когато мечтите се сгромолясват пред очите ми. Какво да правя? Да ги затворя ли? Нима ще боли по-малко? Не съм малка, мога да приема реалността ..и най-важното- да живея в нея. Мога да си водя монолози...мога и нищо да не казвам. Мога и да искам да кажа много, но да не знам как. Това е! Искам да ти кажа много но не знам как..не мога.Думите засядат , не излизат. Мислите остават, никога не те забравят. Погледите ни един от друг се отклоняват, никога не се срещат. Толкова са далечни..а аз напук бягам. Защо бягам? Защото знам че и ти ще избягаш. Няма да те гоня..нека да е трудно…

Слепота

Искам да те питам..на къде си тръгнал? А къде си мислиш, че ще отидеш? Ще отидеш ли някъде изобщо или просто ще се само заблуждаваш? Лесно е..отиваш където искаш стига да не се замисляш. Замислиш ли се става трудно. Започваш да оглеждаш различните варианти, посоки. Задълбаваш се..изчезваш в мисли..коя накъде води. Чертаеш мислено карти, проекции безброй планове, които няма да се осъществят....Но ти не знаеш. Мислиш,че желанието ти е закон, победата неизбежна. Ох колко си жалък...не разбра ли че хората не контролираме съдбата си. Ако се оставяш на някакви тривиални клишета да те водят в живота, на къде отиваш? „съдбата си контролирам аз” или „само Бог може да ме съди”...всеки може да те съди по дяволите. Хората, които мразиш ..хората, които безумно обичаш и искаш да са добре те упрекват най-жестоко. Но ти продължаваш да твърдиш, че само божията воля има значение. Тук си на земята...където значение имат хората..зависиш от тях..от тяхното одобрение или неодобрение. Защо се изгубваш..не бягай, не се затваряй в себе си. Не вадя очи...само ги отварям. Искаш да разбереш нещо? Погледни се в огледалото, но не това в коридора..в другото. Това, в което не си свикнал да се гледаш. Повърхността е красива...недей да се превъзнасяш,погледни навътре! Не си гледай красивите очи...надникни вътре в тях! ... Как е? Харесва ли ти видяното? Казаха ли ти че не си щастлив? Казаха ли ти колко си празен? Всеки ден самотата е изписана на тях..обаче ти не я виждаш..криеш я от себе си. Страх те е да признаеш, че си нищожен. Никога не би признал, че си сгрешил. Предпочиташ да се бичуваш всеки ден, да носиш бремето на нещо безвъзвратно изгубено. Нещо, което не знаеш дали ще се върне дори и с божията помощ. Боли ли те? Подтискаш ли чувството? А то напира ли да излезе? Не ми отговаряй, аз знам. Изгубен си..изгубена съм. И нищо не мога да направя освен да стискам зъби..да съм студена, бездушна…