....Вечер като всички други,но различна..отличаваща се със своята хладнина и странност. Газейки по тънкият слой натрупал снежец си мислех колко е студено. Придърпах ракавите си надолу, но студът не си отиваше. Трябваше да си взема ръкавиците помислих си аз и продължих. Острият вятър се опитваше да забави устремената ми крачка, но успяваше само да насълзи иначе сухите ми очи които нон-стоп шареха на някъде , оглеждаха зимния пейзаж, но виждаха само грозната картина породена зимата или по скоро от собствената ми представа за нея...грозна, коварна, студена.,безлична..мислейки си за пълните безсмислици не усетих как съм стигнала до метрото. Спрях се огледах се отново като че ли за последно... нищо приятно не видях..дори незнам защо спрях. След кратък размисъл продължих надолу по стълбите ... слизах ги по една , по две понякога, а защо не и по три..заслушвах се единствено в хлопането не обувките си, защото нямаше жива душа на около. Зловещо нали? Зимен вятър подухваше някакви боклуци, развяваше ги хаотично, някои се удряха в мен дори ... обяви за курсове ... циклене на паркет...сякфи глупости които искаха само да ти земат парите общо зето. Блъснах тежката врата и тя се отвори с трясък(явно съм я блъснала много силно ..незнам). Чух боботене в далечината...на задаващо се метро предполагам...и ето че светлините огряха стените на станцията. Имах късмет ..тази вечер да си хвана метрото навреме. По дяволите колко ми е студено, мислех си аз, продължавайки да си тегля ръкавите на блузата. Кожата ми беше толкова изсъхнала от проклетия студ че просто ми ставаше кофти за нея. „Станция западен парк” прозвуча блаженно (поне за мен) след което избързах ,измежду слизащите хора, да се кача. Настаних се в ъгъла както винаги, за да мога да виждам всички. Гледаха ме разни хора...чудех се защо ме гледат.. да не съм се изцапала някъде? – мислех си аз, но мисленето ми не продължи дълго , бях твърде заета аз да ги оглеждам...гледах всеки един мъж , всяка една жена и се опитвах да намеря нещо в тях дето да ми хареса... Примерно един мъж имаше хубави устни контури...една жена пък имаше много хубави черни очи ...оглеждах всякакфи лица...продълговати, кръгли, скулести- те ми бяха любимите . Във всеки имаше по нещо хубаво, но и по нещо отблъскващо. Колкото и красив да беше някой, все намирах нещо което да ме отврати. Под външната красота намирах вътрешна празнота... и знаци за вътрешно неодобрение към самите себе си. Тази бездушевност ме накара същност да се замисля..какво значение има дали си красив след като рядко би бил щастлив с това което си, рядко би се задоволил с това което постигаш, рядко смяташ за смислено това което правиш. Почнах да се чудя за себе си ....дали и аз не съм като тези хора...дали и аз не угаждам на прищявките на някой друг,бъдейки това което се изисква от мен. Дали аз не съм нещо по-различно от това което показвам. Дали ако бъда себе си ще получа одобрение или отлъчване и заточение. Всички са палячовци нали? Играят в общ театър...щом го правят значи им харесва, изглеждат доста естествени ..може би са добри актьори. Защо по дяволите на мен не ми харесва, защо трябва да им се присмивам отстрани след като мога да съм участник на тяхната постановка.Толкова ли щеше да ми е трудно да лея сълзи за това което не ме интересува или да се усмихвам на най-омразните си неща...толкова ли щеше да ми е трудно да се правя че обичам човека който ненавиждам или да се правя че ненавиждам човека който обичам. Трябва ли да се правя че не ме боли, когато всъщност умирам ...или да се правя че страдам когато всъщност изпитвам удоволствие от нечия друга зла участ...., но ето че идва и театралният критик- ЖИВОТА, който най-безпристрастно преценява дали си си изиграл добре ролята, слага и своята болезнена за някои оценка и ти дава нова роля в нова постановка, а зле представилите се кара да играят същата наново. Губим сумати години играейки нечии роли в нечии постановки. Някои от нас ще станат добри актьори, властни критици и нелечими самолюбци, който с вече изразен егоизъм влизат в различните роли с лекота. Да, научили са се...защо не? Други пък ще играят цял живот в една и съща постановка- най-долната без гледище за изкачване на горе... Не само прословутия живот може да е критик обаче...нека да съм аз замалко. Ще ви кажа само, че с ден на ден ставате все по добри актьори и актриси...все по хладнокръвни играчи в постановки с все по сложни сюжет и композиция ... имате моите поздравления за вашия видим афинитет към театъра . Не го казвам просто от куртоазия не ме разбирайте погрешно... играете все по съвършенно и изтънчено във все по мръсни театрални постановки.. искрено ви пожелавам да се чувствате комфортно в празните си черупки...защото няма нищо по-добро от домашния и душевен уют ...дано някой ден получите роля достойна за почести, достойна за възхищението на такива бездарни артисти като мен..съжалявам театъра е за хора с талант ...
