Не мога думите за теб да свържа ред...защо ми е цяла страница с мразя те под ред? От всичко което чувствах спомен има само блед....за какво са ми спомени искам да ги няма..искам да те няма ...искам да потънеш като мен..да разбереш какво е да си изоставен, унизен ...искам да даваш, да даваш и унижение в замяна да получаваш и тогава в този слънчев ден студен да разбереш наистина любов какво е...как душата ти разкъсва, сърцето ти от мъка пръсва и идилията ти с лека ръка прекъсва. Тогава идва същността на всичко...тогава разбираш че думите не са любов ...а най-елементарен начин да изразиш симпатиите си. Ще дойде време и ти ще разбереш истината за това , ще страдаш както аз страдах, даже повече ..всичко друго е заблуда луда че живееш добре, че се чувстваш добре ...лъжеш себе си и всички останали че живот живееш по-добър от тях без да се замисляш колко си по-нещастен.Та ти изгони светлината от деня си, изгони звездите от ноща си, изгони красотата от съня си, изгони мен и обърна гръб на всичко свято, сега всичко в живота ти ще е пропилято, от твоето високомерие прикрито и под усмивка лицемерна скрито. Но помни мълчанието на кръст ще те разпъне сърцето ти безспирно ще кърви на дебели струи от грешки допуснати, моменти пропуснати,надежди умрели и мечти пропилени...време изгубих знам...но време за губене повече не ще имам знай...времето за теб отминава...часовника остана без стрелки да отброява ..часове ..минути ..секунди ....цифри без значение ,изгубих повече от време изгубих себе си във теб и знам че никога не ще се върна пак ...остана малка част от мен която да обичам ...остана половин сърце с което да мразя ...и липсваща половина с която да обичам ..къде е тя ще се върне ли въобще... горещо моля се НE и НЕ!! Ако има Бог ще ме чуе, ако няма ...сърцето ми пак ще върне с гръм и трясък всичко ще ми припомни ,че щастието едно е и не трябва да се пропилява от гордост и хорска тъпотия!! .... ще ми припомни ,че любов една съществува и трябва да се пази с цената на живота защото безсмислен е той без нея! Ще дойде и при теб да...ще ти каже какъв глупак си щастието си сам да опропастиш и с гордост да си вярваш ,че не грешиш ....а същевременно денят ти да е последователност от добре подредени грешки ...безброй безгласни молби за прошки, които обаче никой не чува, неще и чуе ...ще седиш пред мен, погледът ти все по-рядко ще среща моят...думите все по-рядко ще се чуват от нашите усти, мълчанието за нас като божи дар ще възцари а самотата най-добър другар ще бъде и на двама ний......
Няма коментари:
Публикуване на коментар