....................................

Бяла болница с четири стени

Четири стени, осеяни с ликове на мъртавци

Слепи и глухи с бели престилки

Глухи, със застинали усмивки .

Апатия, хишноза влива се венозно

Страх и слабост отиват си отново

Отиват си отново и те без стон

Отиват се и връщат се но без резон

Две очи поглеждат в миг към вечността

Две очи виждат само мъка и тъга

Затворят ли се , поредно тяло бяга от реалността

А тя изплъзва се между две протегнати ръце

Слива се с дяволската тъмнина пъргава, разсеяна като дим

Ноща вече преминаваи сутрешния небосвод сякаш ги ослепява

Изсъхнали очи посрещат за пореден път идващите дни

Идващи и отиващи си,нищо непроменящи

Непроменящи живота им сякаш рисуван от слепци

Картина без образ, без цвят ...океан без край, без дъно

Свят без живот без смисъл и изпълнен само с една мисъл

Мисълта за края

Но те щастливи бяха и от нещастието

Красиво бе и грозното , чужди бяха чувствата

Песента все по тиха, гласовете сломени