Книга

Искаш да ме опознаеш?Аз съм книга ще трябва да ме прочетеш.

Не гледай просто корицата...

Буквите са моята душа, моето лице. Думите са моята уста, моето сърце

Прочети ги и ме разбери. Грозно е нали- стара хартия изписана с черни и еднакви символи. Силни но невзрачни. И колкото по нататък четеш толкова по сложно става. Колкото повече се мъчиш да ме разбереш, толкова по невъзможно изглежда. Стигаш до средата , забравяш какво е началото и не мислиш за края....а той идва оставяйки те в недоумение. Ти ругаеш удряйки по масата. А буквите бягат осеяни от ужас. Остава страницата празна да се взира в бесния ти поглед. Докосваш гладките и листи, бръчкаш я със солените си сълзи , мачкаш я с треперещите си длани. Тя е празна... ти изгони думите изтри смисъла , избоде душата. Сега тя е просто книга с лъскава корица и празни страници. Сега тя радва окото и изпразва сърцето. Лъскава и гладка като блясъка в погледа ти. Но не забравяй, тя ще остарее, ще се олющи и ще погрознее, а думите истински не ще се върнат. И ти ще ридаеш, прелиствайки я , за всичките години изгубени във възхищение и наслада . Тя не ще те отразява вече със сияйна светлина. Сега ще бъдеш стар като нея... бледен като собствените и корици, празен като страниците вътре в нея. Тези които ти сам заличи.....