
Като черна смърт превиваш се ,
Пълзиш по мръсното от прах стъпало...
Като слънце зимно с назъбени лъчи
Целуваш ме и оставяш рани
А аз към теб гледам със усмивка
Стоплена от студените лъчи
А аз ту се смея ту плача
Със замръзнали сълзи
Ледена кралица облечена в бяла рокля
С груби перелини...
Крачи по поляна от трендафили
А лицето пъстро като тях ...в сърцето лед..
Поляната лежи заспала под пустия прозорец
Който вятъра поклаща..
Прозорец на който никой никога не се е показвал
Пердета жълти които лъчите никога не са огрявали
Мирис на старо, който винаги се носи
От покритите с парцали мебели
Гали старите портрети на забравени лица
Приели като гост- цвета на времето
Няма го хаоса, няма го живота
Няма кой праха от стария килим да съживи
Няма кой във мръсното огледало
Лика си дори да отрази..
Няма коментари:
Публикуване на коментар