Твоя крясък мъчен във мания превръща всеки блян
И с мислите, сълзите ми безумни вечно си облян
Докрай докрай, бъди със мен във този рай със дявола начело
Докрай докрай, сбръчкай твоето лице обезличено
Скръб, омерзение- има ли за теб значение
В болката апатия- за живите очи настъпи смърт
Ангела, разкъса звяр и каза той без глас:
"Не плачи фалшиво, иронично- и в болката ти има чар!"
Чар на дявола крилат и феникс във калта убит
Някой открадна чуждите крила- той е прокълнат
Някой той ще бъде, чиито дом е самият ад
Някой летящ в горящото небе от сласт
Този някой моли се сега на колене
Изрича думички отровни- хванал двете ми ръце
Моли се ангелски тъжовно стиснал свитото ми сърце
Моли се обвит във скръбта си като мъничко дете
Няма коментари:
Публикуване на коментар