
Тъжно е да си артист на необятна сцена..с невежа аудитория. Да даваш всичко от себе си за група неблагодарници търсещи кича... Меркантилни създания, които оценяват само количеството... Качеството остава в дълбока забрава на някоя предишна сцена...Стотици години преди да ни има. Времена когато хората са давали всичко от себе си и не са искали нищо в замяна. Не е вярно, че хората не са такива каквито изглеждат. Напротив! Те са точно такива...просто ни трябва малко повече наблюдателност за да проникнем в материалната им душичка.... Можеш и с затворени очи да ги разбереш, но те теб никога. Ти си толкова странен за тях, възгледите ти навярно са утопични... прекалено превъзнесени за суровата душевност на измамника.... Погледът ти прекалено търсещ за техния презадоволен, повърхностен и дори без блясък вече. Искрицата в техните очи я няма ...те са получили всичко и вече няма за какво да мечтаят. А приятельо мой винаги ще ме озаряваш с твоите търсещи очи... замечтан поглед, бягащ от действителността... Къде си като те няма? На някое по-добро място нали? Моля те върни се...ако не си на техния свят никога няма да можеш да ги пребориш. А може би не трябва да ги бориш. Остави ги да те смачкат и да се самоунищожат от собствената си алчност. Ти приятельо мой от високо няма да паднеш, няма да те боли. Пари няма да изгубиш, защото никога не си ги имал. Гледай и себе си да не изгубиш, че тогава връщане назад няма. Друг „ти” няма да има...ти си само един и си страшно ценен за този свят...и най вече за тях..Част от хранителната верига на живота си ....да и ти си най-долу. Някой друг е вече на върха. Но ти си плъх...предназначен си за чужда храна. Не би трябвало да чувстваш....Очичките на всяка дребна твар блещукат живо. И това се пак не значи че тя не трябва да умре. Това е всеобщата грешка, че вярваме в доброто, вярваме , че е чест да си „цвете сред бурени”, но красивите цветя растат само на много високо, пусто...по места без бурени. Най-плодотворната почва в низините се оказва най-коварна...затова бъди красиво цвете, но само едно и то по скалите....
Няма коментари:
Публикуване на коментар