Есен

Вятъра поклащаше пожълтелите листа...чуваше се мелодия на хармоника, спокойна, тиха и истинска. Хармонията обземаше влажните тротоари на неизвестния парк,свиреше неизвестната мелодия на неизвестния творец, скрит някъде навътре сред съсухрените дървета. А той свиреше и свиреше на своята хармоника, и беше истински, и незабележим там някъде навътре, надалече. Толкова беше жива неговата песен. Никой не го виждаше, но само някои го чуваха. И все пак никой не се заслушваше. Толкова му беше все едно , мелодията се носеше свободно заедно с вятъра. Той беше толкова спокоен. Знаеше, че никои не го слуша. Никой освен едно мъничко дете. Седнало на пейката в парка без ритмично поклащо глава. Мислеше за нещо съвсем друго и дори и не се интересуваше кой свири. Свири ли някой изобщо или вятъра се прокрадва измежду падналите листа...А мелодията беше истинска ..лишена от всякакъв кич, излишна естетика, прекалена мелодичност. Просто мелодия ...та това е просто парк.

Тротоарите бяха почернели от есенната влага, листата се търкаляха в очакване на тежкия проливен дъжд, който ще ги срасне с циментовия паваж. Дъждът, който ще измие светът. Но дали като завали светът ще се промени, дали ще станем по добри – мислеше едно шест годишно момиченце.Дали водата ще открие красотата на нещо тъй дълбоко скрито...докато си мислеше дъждът се усилваше и не спираше да се сипе неуморно от небето. Не спираше да свири и някой навътре в гората. Те бяха само двамата... Той свиреше за нея, а тя го слушаше в екстаз. Хора тичаха и на забавен кадър прехвърчаха пред очите й. Толкова ги беше страх от дъжда ...използваха вестници, чанти .. какво ли не за да се скрият. Каква лудост..мислеше си тя, гледайки измокрените хора, които безотказно се опитваха да запазят поне една единствена част от себе си суха, а тя се опитваше да бъде неопетнена. Стоеше под дъжда, искаше да е колкото се може по-мокра, пречистена..А човекът отвъд гората я омайваше със свойта простота и безумност. Тя вече знаеше на кой свиреше. Тя обожаваше музиката лишена от всякаква сложност, изразите лишени от преувеличеност , късите и истински фрази....