Слънцето изгрява,във водата се стопява
Ледено студено и някак си сломено.
Нито лъч, нито светлина дарява ми във този ден
Замръзнало кълбо скрежта сутрешна стопява
Лъчи красиви и многоцветни отвъд залостения ми прозорец
А около мен стени цветни но враждебни
Часовник без срелка, изстрелва кукувица без глава
И тя кука ли кука, все едно дошъл е края на света
И раздуха прахта насъбрала се през вечността
Птици ужасени взираха се в своита сродница без глава
Изразяваха съчуствие с печална песен на уста
И пърхаха с крила около моя дом без врата
Дявола беше в моята глава, аз бях убийцата на светостта
Аз бях негова любовница и дъщеря
Аз бях негово вдъхновение и превъплъщение
Виждах го ту с любов ту с презрение
А той за мен бе отровно опиянение, а той за мен бе
Отвръщение затворено в шарките на четири стени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар