След тази вечер осъзнах, че съм се влюбила и то в неподходящия човек.
В този ден прозрях, че „съжалявам” не стига, а любовта е буря от хормони и наслада които се изхабяват с времето...
Събудих се без да подозирам колко съм наранена. Поглеждайки се в огледалото видях призрак на жена. Мълчание и спокойствие очертаваше контурите ми. Изражението ми сякаш не потрепваше. Беше еднотипно, втренчено и загадъчно, погледът ми безсърдечен и студен. Той гледаше във теб и проникваше дълбоко, докато ти тихо и несмутено и докосваше тялото ми- ту топло ту студено. Но буцата засядаше дълбоко във гърдите ми докато ти галеше косите ми . Галеше ги ..отвращаваше ме. Аз бях уязвима. Очите ми се пълнеха скришом...сърцето ми се свиваше тихо. Бях изтощена и подпухнала. Съня бе пропуснал да ме навести. Аз стоях и дърпах от своята цигара свита до прозорец с олющена мазилка.С поглед взрял се в единствената звезда в небето. Блещукаше така сякаш беше взела светлината на всички други.... Отнесох се, оставих горящия филтър на недопушената цигара да ме извади от транса. За момент се бях разсеяла от обидата която ми беше нанесъл. Забравих за думите които ме бяха удряли като шамар в лицето. Нощта беше дълга и те се върнаха кънтейки в ушите ми, бледи картини прехвърчаха из стаята... Бледи картини със засмяно лице, ала не моето. Поглед подигравателен и отхвърлящ. Той ме гледаше, научи и мен на презрение. Показвам ти на какво си ме научил и дано ти хареса. Злобата се сля с погледа ми и аз те наблюдавах с него докато спиш в леглото до мен. Сутринта бе мрачна и минаваше бавно. Минута беше много, а деня твърде далеч. Задушавах се от мисълта за навън, задушавах се от топли ти дъх. Всяко твое вдишване се забиваше пирон в мозъка ми. А ти спеше сгушен в мен като дете. Притискаше ме с вина и насън ме молеше за прошка. Чувстваше без да мислиш, докато аз мислех без да чувствам. Разривът бе голям а деня тежък. Чувствеността ми се беше изпарила и до теб лежеше един леден айсберг, който изпадаше в погнуса от горещите ти ласки. Ласки, с които показваше, че този път искаш да правим любов вместо секс.Но аз бях охладняла, а ти виновен. Пълзеше страстно по тяло безжизнено, не помръдващо. Тяло носещо обидата, тяло изтърпяло ужаса да бъде покрай теб. То искаше да си тръгне безгласно през прага, който никога повече нямаше да прекрачи. Часовете се нижеха докато аз търсех начин да ти кажа. Сълзи бавно натежаваха по клепачите, докато течеше поредния филм за тази вечер. Правех се, че ужасно много искам да го изгледам само и само да се измъкна от досадните ти въпроси. Тези на които не исках да отговарям. Тези на които трябваше вече да знаеш отговора вместо да питаш обезпокоен. Тези на които дори и да бях отговорила нямаше да ме разбереш. Затова предпочитам в спокойствие да потъна и в спасяващо мълчание да се превърна.... В последна доза лъжлив уют. Ти заспа, а аз се почувствах сигурна да си тръгна. Съня беше дълбок и измъчен. Мускулите ти се съкращаваха в неспокойствие, докато не се събуди от тропота на външната врата. Тръгвам си без сбогом любов моя проклета... Тръгвам си без глас глупак пореден на нощта . Ти ми даде нови очи, с които да виждам истината. Ти ми даде очи които не са слепи. Кога ли ще ме заслужиш? Кога ли ще видиш и себе си?....
Няма коментари:
Публикуване на коментар