В ъгъла душата ми трепери
В ъгъла сърцето пак мълчи
Ъгъла лицето бледо приютява
До времето в което ще го състари
минава то стържейки стените
тръгва си взимайки ни дните
Като цигулка свири ни в душите
И огася пламъка в очите
О! лицето бледо съживява
Само крясъка на издващия ден
О! лицето сухо онемява
При вида си състарен
И текат сълзи по пътища незнайни
Пътища незнайни, на лика ти очертани
И солят със болка всеки спомен,
всеки миг, откраднат щое с ВИК!
Мърша вместо птица чурулика си навън
Грачи грозно тя злорадно,
Кацнала на сухия си пън
И навява тайно мисълта за страшния ми сън....
Няма коментари:
Публикуване на коментар