Колко странно, трета седмица подред ....все едно и също. И се питам, няма ли да потъна в сън най накрая?3:49, а аз нямам никакво желание да спя. Топлото легло става все по-неудобно и ненужно, възглавницата все по твърда и безформена, а одеялото сякаш не е меко колкото преди. Даже е грапаво на моменти. Навън е страшно тихо, дори няма светлина- всичко е изгаснало и мрачно, подобно на някой филм на ужасите.Но аз продължавам да си тракам по копчетата на клавиатурата, опъвайки си от цигарата си задавам глупавите въпроси на деня, докато тя бавно свършва и огънчето й изгасва. Какво пък толкова ще си запаля друга и бавно ще издишам дима след което ще си поема нова глътка мръсен въздух.След това какво ще се случи? Нима ще ми се доспи? Едва ли. За какво да спя с отворени очи.. няма да е пълноценно според мен, да съм заспала но в същото време будна. И да си мисля че сънувам, когато всъщност съм втренчила поглед в монитора. Какво си мисля че правя всъщност...защо не спя...какво чакам да ми се случи? Нима ме е страх да се унеса..откога започнах да изпитвам ужас от покоя? Какво може да се случи с мен докато не контролирам тялото си ? Може би най-ужасното...да попадна в кошмарен сън от който да не се събудя. Утопичната идея за розовите сънища не ми допада, не вярвам в тях. Какво може да ми даде нещо което не е истинско? Нищо! Само би ми изгубило времето...времето за чакане на истинското да ми се случи. И ето седя пред монитора и чакам...чакам някой да дойде. Кой чакам и аз незнам, искам просто да е някой. Някой различен, някой мистериозен който да ми е трудно да разбера...някой който трудно би разбрал и мен.Миналото е минало, то да е тайна, тайна която и аз да не знам. Бъдещето да съществува, но да не е от значение...важно да е само настоящето или само мига, който да не ти взима , да не се рови в тайните ти и болни места, а само да ти предоставя нови преживявания с които притъпяваш мисълта за старите. Какво са те?? Нали са се случили вече...защо трябва да се помят? На кого е нужно? На мен ли- не. Ако ги нямаше сигурно сънят щеше да ми е приятен, но уви!? Той не е хубав, а преживяванията глупави и безмислени. Емоциите абсурдни дори, лишени капка разум. И ето за поредна нощ ме е страх да затворя очи, тялото ми не се отпуска, а главата ми ражда все по извратени мисли. Явно ми харесва..сигурно не мога без тях, та те са си лично мои. Не ги споделям..не че ме е срам, нали са си мои..от какво трябва да ме е срам. Без тях не мога да жиевея..това съм аз . Всичко в мен е като ново, преродено..нищо не знам за себе си, нищо не знаят и другите за мен. Разбиране е трудно да получа, но не ми и трябва...какво ще ми даде? Чувство за пълноценност? Не благодаря, не страдам от комплекси.....Колко съм ужасна, ровя се в съзнанието на хората. Колко е хубаво те да си мислят че знаят всичко за теб. Разбира се знаят, това което искам да знаят. Колко обичат да чуват гръмкия смях, да виждат лицемерната ти усмивка, да четат нотките на лукавия ти поглед. Хубаво е нали? Да виждат блясъка в очите на хората, всички го имат, но при някои е по силен. Като блясък в моите..те винаги са търсещи, но никога намиращи. Едва ли знаят какво търсят. Може би капка от абсурдната емоция ..реализация на извратените желания..и нещо повече, разкриване на още..откриване на нови неща които да желаят, чужди погледи които да пронизват...силуети които да обхождат. Пет часа без една минута и музиката продължава да свири, проникваща в мен като нежен опиат обладава всяка част от мойто тяло...Изведнъж всичко става като на забавен кадър...движенията на ръцете ми, бавните извивки на врата ми ..дали наистина чувам нещо или съм се заслушала в несъществуващ звук, възпризведен според собственото ми въображение.Просто съм сигурна че чувам нещо, мисля че виждам нещо, нещо което другите не виждат...толкова им е лесно да видят грозното, оставайки винаги слепи за красивото. Само опаковката е важна, а продукта от никакво значение. Лесно е когато нещо е трудно за разбиране просто да бъде отхвълено. Лесно е да се придържаш към приетото, нямайки достатъчно въображение за различното.Но аз винаги ще търся различното, въображението е просто моят начин да избягам от действителността. А ноща винаги ще си остане тъмна, звездите никога достатъчно ясни, но не ме интересува- аз вече не гледам към тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар