Лежах до човекът търгуващ със смърт... думите му кънтяха в моите уши „обичам те с мен остани, всичко ще се промени” безсрамно произнесени куп лъжи..болезнени прегръдки и молби тровеха ме от години „аз ще се променя... за теб живота си с по-добър ще сменя”...думи безпочвени на които и сам дори не вярваше,а искаше аз да повярвам Притискаше ме с ръце железни и не ме оставяше да дишам „престани остави ме” крещях гръмко...но ти не чуваше, беше заглушен от собствените си желания... не те интересуваха моите.Чувства силни, силни до болка , стигащи до отчаяние и безизходица. Сляп бе за истината, не я искаше...тя бе болезнена, реална..чувствата ти изпълнени със страст, оставяща в пламъци и най-ледената нощ. Погледът ти маниашки, остро вперен в мен, целувките ти дълбоки и болезнени, прегръдките ти силни и обсебващи. Успя да обсебиш и мен, подари ми сладки и трепетни моменти...мигновенно дадох ти и аз своите..без да питам...без да знам...без да мисля... Но безкислородието от върховна възбуждаща тръпка бързо стана натрапчиво и страскащо. Трябваше да избягам....не не издържах нито миг повече. Толкова беше невероятно всяко едно докосване, всеки един дъх...всяка една изтръгната въздишка....но не...цената бе неописуема. Искаше всичко което притежавах..моята свобода, моите емоции , моите чувства и най-съкровенни тайни. Продължаваше да стягаш примката около моята шия....позволявайки ми да дишам когато пожелаеш..разпускайки я за секунди, ти отново я стягаше рязко. Тялото ми претърпяваше гърча и бездиханността...борейки се за последната си глътка въздух...погледът ми не спираше да те обхожда...това ти доставяше неописуемо удоволствие, да виждаш как дори без въздух не свалях очи от теб.Ровех се в погледа ти и нищо не намирах..ти се ровеше в моя... и разбираше всичко. Изтръпваше целия само от мисълта че съм потънала в обятията ти и не намирам начин да се измъкна ....наслаждаваше се да..силните ти думи винаги бяха в състояние да ме спрат да те оставя. Погледът ти винаги пълен с несравнима доза трагицизъм успяваше да ме обкове..карайки ме да изпитвам вина от собственото си желание да се освободя.... накара ме да изкрещя от ужас...бясно да се опитам да сваля оковите си...да излетя на свобода и никога повече да не те срещам. Погледът ти ме докарваше до ужас...тялото ти стана все по-горещо...а моето все повече охладняваше за теб, вече не можеше да го обладаваш с едно движение...не можеше да го обуздаеш по същия начин...то бе все по-непокорно...целувките ти вече не ме докараха до възбуда, докосванията бяха като токов удар....всяко едно ме отвращаваше все повече и повече...време бе за мен да си отида..и двамата го знаехме...последен отчаян поглед прокрадна се в моя...трепереща ръка протегна се към мен...стиснах я за сбогом и изтеглих своята , а погледът ми многозначителен бързо съсредоточи се в друга точка...краката ми постепенно събраха сили да направят първата крачка..И ето бодро вече крача ...с колена все още треперещи от вълнение, очи сълзящи и сърце свито от състрадание....
Няма коментари:
Публикуване на коментар