Топла заблуда

Искаше ми се да можех да се обърна и да взема от кошчето...купа смачкани листи , писани за теб, искаше ми се да ги свържа отново в топъл силует..искаше ми се да остан а безралична към безраличието ти и за това те дарих със своето. В човек един празен и бездушен загубих си ума аз...не ме заслужаваше нито за миг,а ме притежаваше цяла вечност...карайки ме постоянно да го следвам в нереалните му пътища , плод на неговото собствено въображение-безгранично и безпочвено , откъснато от всичко истинско...