Огън, пушек, скръб безпомощни, объркани пламъци прехвърчат над главата ми, оплитат се в косите ми...хладна мъгла се промъква в дъха ми ..болка истинска, бликаща от дълбини търси спасение в нечии души. Изпива и мъничката топлота...залива ме с замръзнали сълзи. Мръсни, кални, зацапани са спомените ми ...от небето пада мръсотия ..от земята хвърчат гвоздеи.Забиват се в петите ми, тежка, ярка и наситена кръв..плиска лицето ми..плиска лицето ти, измива очите ти. Отваряш ги, от тях се стичат кървави сълзи...фалшиви сълзи, блудкава кръв , мръсна и покварена прясна студена като сутрешна роса. Камъни валят от небесата и в миг цъфнаха листата...извиха се стеблата под каменната буря. Земята се напука всичко започна да пропада ...корените останаха без почва. Дълбините се разкриха в очакване на плодотворния дъжд ...птиците летяха, а твърди камъни пречупваха им крилата..падаха на земята.. под земята кървави и безпомощни. Грозни звуци отекваха..капки кръв се сипеха ...щедро пояха тревата , нежно обагряха и цветята....А аз просто лежах на земята...мъртви птици падаха ми в краката... безброй отскубнати с болка пера се сипеха по мен..аз крещях аз плачех...аз се смеех , аз танцувах боса по камъните ..с голи ръце изкоренявах всичко, ровех твърдата почва , хвърлях я навсякъде ...отворих обятията си за каменния дъжд, но не го усещах ..той убиваше само невинните птици, опитващи се да избягат ...а аз тичах рушах ..изкоренявах всичко по пътя си ..падах ставах..най силна се чувствах тогава когато падна, най силна бях когато греша. Дива кръв изтласкваше по вените ми сърцето. Нощта бе моята стихия, нощта бе моята черна дреха. Обичах да я нося на голо..по кожата ми обичах да прилепва да ме гали нежно..да ме боготвори, а звездното небе да капе от студените ми очи. Всяка капка да ранява, всеки поглед да вцепенява неразумно отворените бели души....
