Бяла болница с четири стени
Четири стени, осеяни с ликове на мъртавци
Слепи и глухи с бели престилки
Глухи, със застинали усмивки .
Апатия, хишноза влива се венозно
Страх и слабост отиват си отново
Отиват си отново и те без стон
Отиват се и връщат се но без резон
Две очи поглеждат в миг към вечността
Две очи виждат само мъка и тъга
Затворят ли се , поредно тяло бяга от реалността
А тя изплъзва се между две протегнати ръце
Слива се с дяволската тъмнина пъргава, разсеяна като дим
Ноща вече преминаваи сутрешния небосвод сякаш ги ослепява
Изсъхнали очи посрещат за пореден път идващите дни
Идващи и отиващи си,нищо непроменящи
Непроменящи живота им сякаш рисуван от слепци
Картина без образ, без цвят ...океан без край, без дъно
Свят без живот без смисъл и изпълнен само с една мисъл
Мисълта за края
Но те щастливи бяха и от нещастието
Красиво бе и грозното , чужди бяха чувствата
Песента все по тиха, гласовете сломени
