Никога не спирай!

Видях те, изгледаше ми толкова познат
висока тъмна сянка сгушена във всеки ъгъл
но кой те накара да бягаш, кой те превърна
в проста и бездушна фигура. ...

Бягаш! А имаш ли сила за това?
Спираш!A имаш ли смелост да се обърнеш?
Имаш ли воля да се бориш без да паднеш?
Нямаш!Тогава продължавай да тичаш.

Никога недей да спираш. Защо спря?
Тичай! Докато въздуха ти свърши.
Тичай! Докато силата ти отлети
Тичай! Докато смъртта затвори твоите очи.

Искаш да се върнеш? Искаш да се бориш?
Съжалявам! Побеждават само най-силните
А ти отиде твърде далеч от себе си
Остави реалността бавно да се изплъзне

Часовник

Тих ден не си до мен,
а вятъра с тъга долита
раздухва прахта, сълзят очите
Проглежда във миг тъмнината.

Часовник без време отчита ни дните,
минаващи се тъй безмълвно.
А вятъра свири, кори ни безгласно
„живот за вас не ще и да има”.

Тъжно звучи и моята песен
силна съм и на ум я пея.
Затова, че ти си като всички други,
аз мога само да ти се присмея.

И може би никога няма да запея,
само ще се смея и ще се смея
и сред хората фалшиво ще живея
безчувствено, безумно щастливо.

А ти си като всички други,
но поне си мълчиш .
Прахта не влиза в твоите очи
Те са винаги затворени.

Нищо не виждаш и мен дори
Нищо не чувстваш и живота върви
А аз седя безмълвно вперила очи
В часовник без стрелки.