Господарка

Това съм аз принцеса обкована в злато
Това съм аз робиня с диаманти около врата
Това съм аз църкиня лежаща пред изящния дворец
И дете аз съм плачещо за своя леден сладолед

И съм волна колкото птица в клетка от мечти
И съм силна само в своите плачещи очи
И вирея като диво цвете в самотната тълпа
С поглед вперен в слънце-трепти прогнилото сърце

И живея в очите на незрящите, на глухите в ушите
Изгубила дъха си, изплакала пороя си....
И крача из просторния дворец на ледена кралица
Изгубила моща си, убила любовта си

И това съм аз принцеса обкована в злато
Но робиня съм с диаманти около врата
И защо лежа сама пред пищния дворец
И защо тъжа като дете- не получило своя леден сладолед