Стоим двамата спокойни
Един до друг
Отворили очи широки
Пред куп цигари - загасени
Лежим двамата покойни
В уюта на тясната ти стая
Пред светлините на
Цветния монитор
Ту плачем, ту се смеем
Сълзи търкалят се
в боклуци...
..куп цигари в
препълнения пепелник
и пием сладко и горчиво
с пяна от сапун
и капки по брадичката ти
пълзят прозрачни
в кристал..
ти можеш с погледа си да ме
разплачеш
ти можеш с тънки нотки звуци
да ме разтопиш
да пълзя по голия ти крак
и да виждам светло и
по- мрачно част от твоя
свят
с поглед топъл обърнат си
към теб
с думи глухи крещиш
за свобода и продължаваш
все напред
мрачната ти есен хвърля
своите листа
светлия ти лик събира
пролетта във една ръка
и си топъл колкото самото
слънце
и замръзва от тебе и студа
щом усмивка няма твоята
уста
затова красив бъди, добър
и нежен там под острата брада,
за да караш белезите да се
смеят , докато бузите
румеят редом със смеха
и щастие рисувай
в кафевите очи
а болката кръсти на мен
излей я от сърце по мокрите ми
бузи
после ги избърши с
вълнения си ръкав
и ми кажи колко красива съм
усмихната
и ще се смея заедно с теб
и ще пея песен пред вратата
като сянка ще се нижа в дъха ти
които топли вечно
и няма години да ми стигнат
за теб да пиша приятельо мой
и няма думите да събера в ред
пред вида на твоя силует
и ти си най дългата ми песен-
живописен стих
и най красивата мелодия
виеща се между чиновете
и най топлия мирис ти си
които ме посреща сутрин
и най-ведрата усмивка която
блести на стълбите
най ценния диамант си ти
без нужда от шлифовка
светкаш в очите на невежите
топлиш сърцата на студените
затова страници изписвам
с твойта светла мисъл
затова стихове измислям
и се губя в твойта ценна
чистота
и нямаш капка суета ,
а в сърцето си вулкан
и прекъсна мисълта ми
гледката към
острова ти опустял
и ме каниш сама на него
да си потъжа
и ме молиш никога да не роня и
сълза,
но аз не искам да не плача
и не искам на другия бряг сама
да съм
затова дари ми парченце земя
при теб да постоя
да зяпаме прозрачно в
далечината отвъд малкия прозорец,
да дишаме отровно
дъха на този пушек,
да отвориш мъничко
голямото сърце
и да ми кажеш кой ден от
живота те натъжи
подай ми грубата ръка
на нежността
обвита в мъжка кожа
и да ти взема цялата тъга
събрала се в гърдите ако може....
пишейки си знам, че прекалявам
мислейки си знам че времето лети
пишейки безгласно този текст
за човека затворен в сърцето ми.....
....
